Kieran Jones Co UK Kieran Джоунс съвместно Великобритания

Today I completed my dissertation. Днес приключи моята дисертация. Well, technically yesterday as it is now 01:24am and so technically it’s tomorrow, well… today. Ами, технически, тъй като вчера вече е 01:24 ч. и от техническа, така че е утре, ами ... днес. You get what I mean. Получавате това, което искам да кажа. The key point is that I finished the dissertation. Ключовият момент е, че аз свърших дисертация. Now yes I do still have three essays and an exam to do, but it feels strangely like the end at the moment. Сега, да направя все още имате три есета и изпит да правя, но тя се чувства странно като приключва в момента. The dissertation is such an important part of a degree that to complete it and hand it in (later today), well that’s an important moment I believe, it signifies the end of what has been now almost sixteen years of education. В дисертацията е такава важна част от степен, която да завърши го и го в ръка (по-късно днес), ами това е важен момент аз вярвам, то означава края на това, което е вече почти шестнадесет години на образованието.

This end of what I have known well that brings about new concerns. Този край на това, което са знаели добре, че води до нови проблеми. I never again have to worry about homework, or trying to think of new reasons why I shouldn’t go to school or more recently, new reasons why I shouldn’t go to a lecture. Никога не съм пак трябва да се тревожи за домашно, или се опитва да измисля нови причини, защо да не отидете на училище или по-скоро, нови причини защо не трябва да отидете на лекцията. No, now I need to worry about new things, things like bills, and taxes, and you know… the future. Не, сега имам нужда да се притеснявате за нови неща, неща като сметки и данъци, и вие знаете ... бъдещето.

So, what is the future going to hold? Е, какво е бъдещето ще се проведе? Well… who knows. Ами ... кой знае.

I want this blog to be one of my attempts at motivating, putting things in perspective, making people feel at ease. Искам този блог, за да бъде един от моите опити да мотивиращо, като нещата в перспектива, което прави хората да се чувстват най-лесно. I am fairly sure in my mind that I am not alone, that you or at least some people you know are worried, unsure and uneasy about what may lay ahead in the very near future. Аз съм доста сигурен в моя ум, че не съм сам, че вие или поне някои хора, които познавате се опасяват, сигурни и притеснен за това какво може да напред в най-близко бъдеще. But I am also fairly sure that there is only a very limited ability for a blog to put people at ease. Но аз също съм доста сигурен, че има само един много ограничен способността за блог, за да тури хора с лекота.

Have a read of this statement: Да прочете на тази декларация:

I want to live! Искам да живея! I mean, who in their right mind in a choice between pancakes and living chooses pancakes? Искам да кажа, кой е в правото си ума по избор между палачинки и жизнен избор палачинки?

There is a quote for you, it’s from the film Stranger than Fiction and raises that very important point, your life is whatever you make it, if you choose to you could do nothing with your life but eat pancakes. Налице е цитат за вас, това е от филма Странник, отколкото художествена и това повдига много важни точки, вашият живот е каквото и да направят това, ако решите да можеш да направиш нищо с живота си, но ядат палачинки. Some may not see that as a very good life, some may not like pancakes - but they key thing to remember is as follows, the response to that statement: Някои може да не види, че като много добър живот, някои не могат като палачинки - но те клавиша, което помня е, както следва, в отговор на това изявление:

…if you pause to think, you’d realize that that answer is inextricably contingent upon the type of life being led… and, of course, the quality of the pancakes. ... Ако прекъснете да мислиш, бихте осъзнавам, че отговорът е неразривно зависи от вида на живот са довели ... и, разбира се, качеството на палачинки.

What the film is trying to say (Or at least, how I interpreted it) is that life is whatever you make it. Какво филмът се опитва да каже (или поне, как тълкува него) е, че животът е каквото и да правят това. Someone may choose to live the type of life where they eat pancakes, the key thing is that they are still living. Някой може да избере да живее вид на живота, когато те ядат палачинки, ключът е, че те са все още живи. They are making their life what they want it to be. Те правят живота им това, което искам да бъда.

The same goes for us, our life is whatever we make of it. Същото важи и за нас, нашият живот е, което ние правим от нея.

I am uneasy about the future, I don’t know exactly what is going to happen. Аз съм притеснен за бъдещето, не знам точно какво ще се случи. I don’t know if I’ll get a job (So far I have been far from successful) nor do I know where I will live. Аз не знам дали ще си намеря работа (Досега съм бил далеч от успешни) и не знам къде ще живея. But that doesn’t mean I can’t look forward too it. Но това не означава, аз не мога да очакваме твърде него. I know it will work out alright in the end and I for one am very excited. Знам, че ще се получи добре в края на краищата и аз за едно съм много развълнуван.

I am at a turning point, anyone who is finishing university or anyone else for that matter, is at a turning point. Аз съм най-повратната точка, всеки, който е довършителни университет или някой друг за този въпрос, е повратната точка. We are forever able to make choices, we can choose to do whatever we please with our lives and make of it as we will. Ние сме вечно в състояние да направят избор, ние можем да изберат да правим каквото си моля, с нашия живот и да направи от нея, като ние ще. At this point, at this turn in the road, the world is our oyster! На този етап, в този ред на пътя, светът е наш стриди! Do you want to eat pancakes? Искаш ли да ядеш палачинки? Or maybe you prefer waffles? Или може би предпочитате вафли? Maybe you just want a nice job, a family, a nice car, you know… traditional stuff. Може би просто искат хубава работа, семейство, хубава кола, нали знаеш ... традиционни неща. Either way, your life is what you decide it should be. Във всеки случай, вашият живот е това, което реши, че следва да бъде. It is as the film says, inextricably contingent upon the type of life being led. То е като филм казва, неразривно зависи от вида на живот са довели.

So go out there! Така излиза там! Do what you will with your lives and have fun! Прави каквото ще с живота си и се забавлявайте!